ЗА ДУМИТЕ ІІ

 

Колко страх преживях. Колко мъка натрупах

от злокобните думи в непремерена реч.

Толкоз малко живях. Толкоз много се лутах

във гората от думи, във словесната сеч.

 

Утре мога да падна. Дума тон да ме смаже.

Като валяк огромен да ме мачка в калта.

Във стихията може думи вируси даже

на слова беззащитни да се вмъкнат в плътта.

 

Думи с цвят на омраза. С мирис черен и сив.

Неприлични, коварни, безразсъдни слова.

С главни букви, съставни, получерни, в курсив –

неспестени, напразни, промълвени едва…

 

Колко страх преживях. Колко мисли спестих

от зловещите думи, в най-зловещия ден.

Колко думи безумни, непонятни за стих

ненаписах, неказах – скрих ги в този момент…

 

30.05.2000 г.                                   Митко  КОЛЕВ

Izpuchi se i kaji:Eto me , na , tova sym az !
Az si se haresvam , i mislite si haresvam , i dumite!
Na Koito ne mu haresvat ,ste mu peq : trili trili.
Razbra li me , kakvo iskam da ti kaja?
Kakvo te interesuva koi kakvo rekal kazal!
Pishi si taka ,kakto ti haresva!
Badi tova. koeto ti haresva!
Pozdrav!

Присъединявам се към казаното! Чудесни идея и стих!

Благодаря!

Още едно силно стихотворение за думите, днес!!!

силно! Браво!
А мръсниците се самоизяждат, не ги мисли!

Благодаря за този стих

и още нещо, благодрение на вечните теми, осъзнавам, че всички ние пишем с различни ръце едно и също голямо стихотворение. Хубаво и страшно, красиво и тъжно... Добре е, че си се посветил на поезията.

и още нещо, благодрение на вечните теми, осъзнавам, че всички ние пишем с различни ръце едно и също голямо стихотворение. Хубаво и страшно, красиво и тъжно... Добре е, че си се посветил на поезията.

По грешка гласувах отрицателно.Извиненияааааа!
Моля гласът ми да се счита за положителен!

От непремерената реч:(((