А Луната нека си виси.
Не се страхувай, че ще се обеси.
Пълнолунието - не го мисли!
Пускай щори или пък завеси.



http://esen.blog.bg/poezia/2010/01/30/pylnolunie.483195 - Пълнолуние

 

Луната тази нощ я няма -
облак някъде я скрил.
Тъгувам аз по нея - драма -
пак търся образът й мил...

Облаче, пусни я да ми свети,
за мене да краси нощта.
Аз ще я възпея във куплети,
поема звездна ще й посветя.

За Слънцето ще й разкажа и за зноя,
за вятъра, за облака, дъжда...
Ще чувствам, че е с мене, че е моя
и в утрото при мене ще я приютя.