Дето още не сте легнали - да не забравите да станете рано преди изгрев за билки.

Непременно!
Хубав и успешен Еньовден!

Драконова люспа, кръв от жаба,
заешко краче, око от смок...
Вещица набръчкана и слаба
шепне нещо над казан дълбок.
Бърка с дървена лъжица,
фъфли заклинанието под мустак.
Утре ще осъмне хубавица
и ще бъде млада и красива пак.
Костеливите ръце ще станат нежни,
кокалестата снага ще е тополка.
Мътните очи ще са безбрежни,
ще е привлекателна до болка...
Пак е време принц да срещне,
време за любов й е дошло,
тя е чудна, вечна вещица,
стражица е на съдбовно колело.
Майка е на синове велики
и жена на властващи мъже.
Рицарски турнири с остри пики
в нейна чест са правили Крале.
Време е, защото принцът чака
срещата със Истинска Любов.
Вечният часовник тика-така
и блести под златния обков.
Драконова люспа, кръв от жаба,
заешко краче, око от смок...
Хвърли кожата на грозна баба
млада вещица в казан дълбок.

Еньовденска невеста

Лятна вечер, ливади дъхави,
мракът ражда светулки.
А със дребни звезди напъпили
са очите ми пълни.
Тази нощ съм сама магьосница
чакам звездно роене-
да открия непито кладенче
да го скътам у мене.
Ще накъсам биле омайниче
ще го свия на китка
и със думите, най потайните,
ще сплета свойта плитка.
Ще изтича на пръсти лятото,
ден нощта ще погълне,
на лъчите най-първи в златото
есента ще покълне.
Щом се съмне, добра и истинска
ще се сгуша до тебе-
омагьосана, теб орисана
Еньовденска невеста.
М.Мичева(жива вода)
публикувано в Антология Буквите "Любовна лирика"