Постинг
13.09.2010 17:44 -
БЕЗСМИСЛЕНО ПОМЪДРЯВАНЕ
БЕЗСМИСЛЕНО ПОМЪДРЯВАНЕ
Голямото разсъмване започна.
Започна се! И знам, това е краят.
Проблясъци в тъмата безпосочно
струят отвред – и в пъкъла, и в рая.
Банално бъдеще и тривиално минало.
Несъвършено монументално щастие.
И как крещя до камъка застинал.
И как се моля пирамидално властно:
– О, Боже, от покоя в небесата,
по гръцки философски, изкусително,
несъвършенството за мен в нещата
сложи във ред. И пак бъди Спасител!
Луната се катурна бездиханно,
акробатично падна във оркестъра
на тъмните дървета. Някак странно
се получава като във уестърн.
Закачливо разсъблечена Зората
на хаотичната надежда предвещава
присъствие – ужасно и познато,
и мисълта: какво остава ни?
Часовникът през Март брои внимателно
минутите за да са равни дните ни
на нощите. Съвсем съзнателно
и рибите изплуваха в очите ми.
Раненото приятелство остава
там някъде на дъното. Случайно ли
не Споменът, а ангел предвещава
ухаещо присъствие нетрайно?..
… И всичко побеляваше от светло.
Старицата видях внезапно, ярко.
По-друго ставаше дори небето –
една огромна триумфална арка.
Голямото разсъмване започна.
А може би завърши – ето края?
Неправдоподобно, ненарочно,
необещаващо? Едва ли зная.
© Митко Колев
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
