ЗЛОБАТА

Според тълковния речник това е чувство на омраза или недоброжелателство, придружено от особена раздразненост.
Всъщност злобата е явление. Независимо от формата й на проявление. Независимо от начина й на изразяване.
Със злоба е пропит животът ни. Дали е явна или скрита, злобата си е злоба. Понякога дори отявлена, понякога дори брутална.
И без да слагаме тъмните очила ще забележим, че тя е навсякъде около нас. Всеки гледа де ти подложи крак, да те препъне, да те събори. Изправяш се, гледаш го, уж се хили насреща ти, а всъщност душата му злобее. Към кого, за какво, защо? Може би заради своето собствено "аз"?
Всеки е злобял по-малко. Всеки е изпитвал яд на някого, за нещо. Завистта не всякога е благородна.
Озлобението идва отвътре. Ти го носиш у себе си. И дали ще се прояви или не, това вече зависи от външните фактори.
Всеки таи злоба у себе си. Не всеки я показва. И не всякога злобата вижда бял свят.
Освен скрита и явна, злобата може да бъде и показна. Някои дотам стигат в озлобението си, че никой и нищо не може да ги спре. Готови са на всичко. И го правят.
Широки са измеренията на злобата. Тръгвайки от отрицателни стойности тя достига до плюс безкрайност.
Какво представлява всъщност злобата? Само омраза ли? Яд ли? Завист? Мъст? Или всичко заедно? Каквото и да е злобата си е злоба. Не може нито да я сбъркаш, нито да я пренебрегнеш. Можеш да се удавиш в нея, да се задушиш. Но никога няма да излезеш от злобна ситуация невредим. Независимо къде е източникът на злобата – вътре у теб или срещу теб.
Злобата може да бъде и злорадство. Мека и изящна форма. Но целта е същата – удар под кръста.
Злобари колкото щеш. За щяло и нещяло. И щеш не щеш да им обръщаш внимание –принуден си да ги търпиш. До един момент, в който и у теб се натрупва, натрупва отрицателното топче и предизвиква и твоя гняв. Или злоба?
Всъщност никой няма полза от нея.


Из "Точката" - 14 портрета, Митко Колев, © 2002

 
надникнете и тук

Човекът е слаб, за да прощава, както изисква нашият Бог.
А удари и болки в живота - много.
Озлоблението се ражда от страданието.
И само мъдростта може да го победи. Защото това чувство е пагубно за този, чо който го изпитва...

Будиш размисли в навечерието на Светлите Новогордишни Празници, Митко.
Но дали ще станем по-добри от това?!

Иска ми се да имах мъдростта на индийските йоги или на евангелистите и да мога на секундата да превръщам мислено насочената към мен злоба в ...например предизвикателство или Божие изпитание, но още не съм дорасла.
А иначе като чувство ,което да изпитвам, мисля че съм го надмогнала, защото е разрушително. Води и до раковото отделение. Но гнева за съжаление все още ми е присъщ.
Благодаря ти за този мъдър постинг,Митко!