СОНЕТ

Кога и в кой ли сън съм те сънувал

или във приказка за теб съм чел?

Измислена или си съществувала,

но обградена със бодлива тел?

Дошла на чувствата плътта да стоплиш

и повея на вятъра да спреш.

Безмълвните ридания на воплите

във вик на щастие да събереш.

Невероятното да стане земно

и просто като хляб и светлина.

И в чувството за своята потребност,

преодолявайки пространства, като зов

достигнал до далечна висина,

със право свое да се наречеш  л ю б о в.

                                     Митко Колев