Младежките години съм преминал

ала да кажеш, че съм стар – не съм.

По бързея на времето отминало

усещам – в средна възраст съм навлязъл сам .

Доскоро не познавах бръчки по челото.

Торбички под очите ми не са тежали.

Но вече съм познал доброто, злото

и нещо в мен за детството ми жали.

По-мъдър ли отвсякога съм, боже?

По-умен ли – в сравнение с преди?

На възрастта в средата съм, но може

след мен да не остават и следи.

Съмненията се преплитат в мене –

като е средна – още толкова ли имам?

… Среднощ преваля, дявол да го вземе.

Очаквам утро! Имам и да вземам…

                  М и т к о    К о л е в