Б Е З С Ъ Н И Е

 

В нощта на кукумявката и фараонска тъмнина

сред пронизителния крясък на дрезгав древен глас

събуждаш се кошмарно плахо и с мисълта една

за своето себеподобие и свойто свято “Аз”.

 

До изгрева звезда запалваш и чакаш уморено

и дълго нещо да се случи на този странен бряг

в душата ти преопустяла – и мрачна, и студена,

но не съзираш своя сянка до своя слънчев знак.

 

Безсънието дълго дебнеш без умисъл дори

да влагаш в своето търпение във този ранен час.

Осъмваш все така унесен, нечакащ и зори

да озарят света край тебе и твойто свято “Аз”.



                            Митко Колев

изпращам на прекрасния поет най-ярката звезда която да освети и стопли душата "преопустяла – и мрачна, и студена,"

прекрасни стихове, благодаря