80 години читалище „Искра-1931"— с. Сокол

Читалищата, като културно-просветни институти, са играли го­ляма роля в националната ни история, особено в селата. Те са оня притегателен център, около който се събират и млади, и стари, за да чуят и видят, да прочетат и сами да сътворят худо­жествени ценности. И ако от днешния ден обърнем поглед на­зад, ще видим, че именно в народните читалища са посети първите зърна на родолюбието и просвещението. Така е било и в Сокол.

На 11 октомври 1931 година помощник-окръжният училищен инспектор в Нова Загора Д. Демирев изпраща служебно писмо до главния учител в село Сокол, с което настоява да му се изпратят сведения за читалището. Писмото завършва така: „Ако нямате читалище, обяснете защо и какво възнамерявате да правите". До тази дата соколци наистина нямат читалище и вероятно това писмо ги е накарало да се замислят по тоя въпрос. Два месеца по-късно, по предложение на но­воназначения главен учител Борис Иванов и с активното съдействие на комуниста Янко Стойков, сдружения земеделец Пеньо Момчев, Слав Марчев, Коста Ди­мов и още няколко по-будни хора се създава читалище. Основано на 19 декември 1931 година, то получава и име: „Искра".

Въпреки примитивните условия, при които са изнасяни първите представления пред населението, ентусиазмът е голям. За сцена служи нисък дъсчен подиум, а за завеса — обикновено одеяло. Събраните минимални средства от представленията стриктно и грижливо се заприходяват. С тези пари се закупуват стотина книги, които се съхраняват в северната стая на училището, а учителката Мара Станева става първата библиотекарка.

През 1940 година от събраните средства се закупува първият в селото радиоапарат. До къснo през нощта селяните, със за­таен дъх, жадно поглъщат информациите от фронтовете на Втората световна война. И докато дотогава сборните програми на самодейците се състоят предимно от посредствени импровизации, песни, драматизации и инструментални изпълнения, то сега радиото допринася за разгръщане на читалищната дейност и под негово влияние няколко години буквално се  копират предаванията му.

През първите петнадесет години на читалищната сцена се по­ставят и някои едноактни пиеси: „Боряна", „Обесването на Васил Левски", „Хан Татар". Самодей­ци са предимно прогресивните младежи и учениците. През този период най-изявени участници в програмите на читалище „Искра" са Стайко Желев, Димитър Динев, Петър Димов, Иван Русев, Димитър Атанасов, Русина Ян­кова, Георги Иванов, Цветана Златарева, Минка Бакалова, Йордан Иванов, Петър Йорданов и др.

След 1944 година читалищната дейност се слива с променящия се обществено-политически и икономически живот на селото. Колективно се чете и обсъжда, разяснява и пропагандира новото социалистическо дело. Активни читалищни деяте­ли тогава са Георги Димов, Гено Стоянов. Боньо Бинев и др. До 1952 година читалището е все още на собствена издръжка, с изключение на малките помощи от околийския народен съвет. Броят на книгите в библиотеката нараства на около 500, а населението подарява още стотина.

Читалището се помещава все още в училищната сграда, макар че още през декември 1945 година, на събрание на читалищните членове, наред със задачите за изнасяне на вечеринки и коледуване, съществува и предложение за по­строяване на читалищен дом.

От 1957 година за читалищен салон се използва постройка в стопанския двор. През тези години художествената самодейност получава нов тласък. От  тази сцена се помнят незабравимите изпълнения на женския битов хор, на естрадно-сатиричния и смесения танцов състав и инструмен­талната четворка: Георги Иванов — гъдулка, Стойко Желев и Димитър Динев — гайди и Еньо Динев — кавал.

На 7 ноември 1963 година е открита новопостроената читалищна сграда в центъра на селото, която разполага с 250-местна за­ла, библиотека и други помеще­ния. Това е нов стимул за подо­бряване на библиотечната дейност и художествената самодейност. Книжният фонд непрестанно нараства. През 1964 г той наброява 822 тома, а през 1975 г. — 2872 тома. Местните самодейци въз­раждат малко позабравените на­родни обичаи „Коледуване", „Ла­заруване", „Сватба" и др. Сформира се нов естрадно-сатиричен състав. Продължава дейността си и битовият хор.

Читалищната дейност се активизира особено по повод честване на 50-годишния юбилей на читалището. Соколските самодейци из­насят спектакли по различни по­води не само пред своите съселяни, но и в околните села. Програмата за тържествата обхваща цяла седмица – концерти и спектакли на съставите към читалището, гостуващи състави, изложба от творби на Христо Нейков от фонда на Окръжната художествена галерия, филм за селищната система и селото и други.

През осемдесетте години соколските самодейци играят на сцените освен на околните читалища, така също участват в прегледи на художесвената самодейност в окръга – зала „Георги Кирков” в Сливен, Сливенски минерални бани и  в общински прегледи в Пет могили, Коньово и другаде. Дейни читалищни деятели от този период са Недка Славова, Гина Бинева, Атанас Йорданов, Стойчо Тодоров, Мария Георгиева.

През периода на новия преход след 1990 година и с приемането на Закон за народните читалища соколското читалище утвърждава своя статут и присъствие като културно средище. Съвсем наскоро с промяна в устава си и за да отговори на юридическите изисквания към името беше прибавена и годината на създаването му – „Искра-1931”.

През своята 80-годишна исто­рия читалище „Искра-1931" в с. Сокол оправда и доказа съществуването си като културно средище и фактор за естетическо възпитание.

         Митко КОЛЕВ