Постинг
08.01.2012 20:35 -
Портрети: НОЩТА
НОЩТА
Нощта е средство за преоткриване. И за най-гениалните изобретения, велики открития и творения е необходимо спокойствие и съсредоточаване. Нощта е чудесно средство и възможност да стигнеш дотам, където неочакваш.
През деня винаги стигаш донякъде. Виждаш откъде тръгваш. Виждаш накъде отиваш. Виждаш и докъде стигаш. През нощта само разбираш, че си стигнал донякъде, често пъти неочаквано, ненадейно. Разбираш само факта, окончателния резултат. Едва на светло можеш да го видиш, преосмислиш, оцениш. И от позицията на времето да ти светне, че до това не би могъл да стигнеш през деня.
Нощта е средоточие между залеза и изгрева. Между мечтата и действителността. Между илюзията и реалността.
Нощта е ден за зли духове – вампири и таласъми, за гладни хищници – вълци, чакали и лисици. Обикалят, обикалят, и отмъкнат нещо в тъмното. Тя е свърталище на бандити и тъмни сили. Параван за подземния свят.
Нощта. Най-невидимото е събрано в нея. Обратната страна е на земята, на мисълта, на светлината.
Нощта е фон, но може да бъде и завеса. Нощта е сцена, но може да бъде и скривалище. Освен това тя е място за изява и на таланта, и на бездарието; и на нежността и красотата, и на грубостта и безличието…
Нощта е символ на постоянството и нетрайността – винаги идва и винаги си отива. До края на живота ни, когато веднъж ще се случи да не се съмне, да не се стопли, да не се… Когато завинаги ще останем в нея. Или тя в нас.
Нощта…
◊
Из "Точката" - 14 портрета, Митко Колев, © 2002
Нощта е средство за преоткриване. И за най-гениалните изобретения, велики открития и творения е необходимо спокойствие и съсредоточаване. Нощта е чудесно средство и възможност да стигнеш дотам, където неочакваш.
През деня винаги стигаш донякъде. Виждаш откъде тръгваш. Виждаш накъде отиваш. Виждаш и докъде стигаш. През нощта само разбираш, че си стигнал донякъде, често пъти неочаквано, ненадейно. Разбираш само факта, окончателния резултат. Едва на светло можеш да го видиш, преосмислиш, оцениш. И от позицията на времето да ти светне, че до това не би могъл да стигнеш през деня.
Нощта е средоточие между залеза и изгрева. Между мечтата и действителността. Между илюзията и реалността.
Нощта е ден за зли духове – вампири и таласъми, за гладни хищници – вълци, чакали и лисици. Обикалят, обикалят, и отмъкнат нещо в тъмното. Тя е свърталище на бандити и тъмни сили. Параван за подземния свят.
Нощта. Най-невидимото е събрано в нея. Обратната страна е на земята, на мисълта, на светлината.
Нощта е фон, но може да бъде и завеса. Нощта е сцена, но може да бъде и скривалище. Освен това тя е място за изява и на таланта, и на бездарието; и на нежността и красотата, и на грубостта и безличието…
Нощта е символ на постоянството и нетрайността – винаги идва и винаги си отива. До края на живота ни, когато веднъж ще се случи да не се съмне, да не се стопли, да не се… Когато завинаги ще останем в нея. Или тя в нас.
Нощта…
◊
Из "Точката" - 14 портрета, Митко Колев, © 2002
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
