ОГЪНЯТ

Благодарностите трябва да са за Прометей. Последствията – за нас.
От оня първи миг, от припламването на искрата до унищожителното изгаряне на всичко, което се изпречи на пътя му и може да изгори… Кратък е мигът. Опустошението е вечно.
Огънят, на който се греем. Огънят, в който горим. Огънят, който гори в нас. И ни изгаря. Един и същи ли е? Очевидно не е.
Топлината, която получаваме при изгарянето, която отпуска поизмръзналите ни клетки и ни кара да се унасяме до примала и заспиване, огънят ли я праща? Той.
Светлината от вощеницата и кандилото, пробивайки непрогледния мрак на времето, за да съзрем сред праха на вехториите по рафта някой бисер или вълшебен камък, нехайно забравени и от бога, огънят ли я праща? Той.
Силата, неуловимата, невидимата, разрушителната и тихата, от деленето на атома до светлината във волфрамовата жичка или реактивния подем на космическата совалка, огънят ли я праща?
А колко пожарища са изпепелявали съзижданото с векове и сизифовски труд, ръкосътвореното от човека и от природата.
Унищожител е огънят!
Но само когато не можеш да го овладееш, да го озаптиш и целенасочено да го използуваш за добри дела – да те топли, да ти свети, да го впримчиш в ярема и да изореш дълбока бразда във времето, незаличима от ветрове и дъждове…
Огънят! Едно от великите открития на човечеството. Като олимпийски факел е пренасян през вековете, за да стигне днес до нас.
Огънят! Колко труд на човечеството и природата се е превърнал на пепел под неговото могъщество. Само водата може да му противостои.
Огънят! Освен огън, на който се греем, има и друг, на който се печем или пържем. Огънят, който е извън нас и който невиждаме. Огънят, който е подкладен от другиго, но е предназначен за нас. Ние да изгорим в него.
А огънят, който гори вътре в нас? Ние ли си го палим и гасим? Грее ли той и сгрява ли ни?
Все въпроси.
А с Огънят игра не бива!
◊


Из "Точката" - 14 портрета, Митко Колев, © 2002

"Светлината от вощеницата и кандилото, пробивайки непрогледния мрак на времето, за да съзрем сред праха на вехториите по рафта някой бисер или вълшебен камък, нехайно забравени и от бога, огънят ли я праща? Той."
Благодаря ти!