Обичам те като жена

повлякла ме с безброй оглавници —

о, малка, хубава страна

на изпращелите държавници.

Все тъй си детски жалка ти

и в робство, и във независимост —

тъй-важно-весела-почти

измислена за Simplicissimus.

Обичам те като жена

със хиляди чаровни прелести —

о, бедна, хубава страна

на алчни, допотопни челюсти.

Как всички твои синове

от твоя образ са клиширани:

дългът към тебе ги зове

към непрестанно анпоширане!

И ако ний пък се кълнем,

че във борба за теб ще паднеме —

то знай, че ние не крадем,

защото няма как да краднеме!

Обичам те като жена,

която шепне обещания —

о, малка, хубава страна

на общогражданско мълчание!

Ха сега познайте и кога е написано  - 1912 г.