Как да те докосна

аз като не смея?

По тревата росна

виж – следа от фея.

Сигурно си боса,

бяла и красива,

тънка като косъм…

Вечер ме опиваш.

На луната в здрача

сигурно се криеш.

Аз фенер закачам

за да те открия.

Утрото ли блесне,

сън  ли ме пробуди,

диво ще ме стресне

сянката ти луда.

Как да те докосна?

Как да те открия?

Ти си високосна

сребърна магия.

 
28.02.1999             Митко Колев